Имаме удоволствието да информираме нашите членове, че БАКБА беше поканена от сп. Мениджър на организиран от тях „Форум за транспорт, логистика и спедиция“, който се проведе на 05,12,2024 г. в София. На форума бяха дискутирани актуални въпроси, като икономическите перспективи пред бранша, възможностите за подобряване на инфраструктурата и влиянието на новите регулации, дигитализацията в морския транспорт и внедряването на електронни товарителници. От страна на БАКБА участва нейния председател Стефан Станойков.
Публикуваме резюме от разговора:
Петък, 06 декември, 2024 г.
Как модерните технологии и екологичните практики могат да преобразят транспортната индустрия
Обновена 15:36ч., 05.12.2024
Мартин Янев и Стефан Станойков / Снимка: Гергана Петкова
Как модерните технологии и екологичните практики могат да преобразят индустрията, за да отговори на нуждите на бъдещето? Този въпрос модераторът инж. Мартин Янев, мениджър и зам. председател на „Клъстер Зелен Транспорт", постави в центъра на втория панел „Устойчивост и дигитални решения“ от Първия годишен форум за транспорт, логистика и спедиция, организиран от списание „Мениджър“.
„Сектор транспорт и логистика е двигател на глобалната икономика, но е и сред ключовите предизвикателства за устойчивото развитие. Дигитализацията предлага уникални възможности за оптимизация на процесите, намаляване на въглеродния отпечатък и увеличаване на ефективността. Ще обсъдим не само предизвикателствата, но и иновативните решения, които могат да бъдат внедрени“, каза Янев.
На въпрос какво е текущото състояние и значението на морския транспорт за България, Стефан Станойков, председател на Управителния съвет на „БАКБА“ отбеляза, че над 60% от оборота за стоки за България минава по море, като глобално делът е над 80%.
„Въпреки това нашите пристанища и терминалните центрове, които са свързани с морския транспорт, изостават изключително много като развитие. Основният ни проблем винаги е била инфраструктурата – остарялата инфраструктура, липсата на дълбоководни кейове, липсата на модернизация на терминалите, липсата на складови площи и на мощности“, каза той.
Станойков посочи, че пристанищата във Варна и Бургас годишно генерират над 20 млн. тона товари, като основно се работи със зърно и горива.
„Поради факта, че изоставаме, общия брой на оборота за една година на двете основни пристанища и терминалите към тях е на една трета от този на съседите в Констанца“, добави той.
Според него България има много големи опции за развитие, тъй като е на географски подходящ кръстопът.
„Имаме излаз към Черно море и граница с река Дунав, която дава възможност за свързване с коридора Рейн-Дунав. За да бъдат направени всички тези неща обаче трябва да оправим инфраструктурата. Докато няма достатъчно добре изградена връзка между пристанищата и различните точки на страната и терминалите, нищо от това няма да се случи.“, категоричен е Станойков.
Стефан Станойков / Снимка: Гергана Петкова
Янев попита дали би било възможно опцията за публично-частно партньорство да помогне за развитието на нашата инфраструктура и на нашите транспортни вериги на доставки.
Станойков заяви ,че много добър пример за публично-частно партньорство с подкрепа на държавата е пристанището в Риека.
„Заедно с финансиране по програмата CEF колегите извършиха удълбочаване и реконструкция на кейовете. Модернизираха складове и мощности. Изградиха железопътна мрежа. Същото е възможно и при нас. Процедурите за това трябва да бъдат облекчени“, обясни той.
Станойков даде за пример и пристанището в Хамбург, където контейнерният терминал е почти изцяло автоматизиран.
По отношение на екологията, той подчерта, че тя трябва да бъде приоритет за сектора.
„Чисто статистически погледнато морският транспорт на тон/километър е от най-ефективните – 80% от транспорта на стоки в световен мащаб генерира между 3% и 4% от замърсяването. Въпреки това има доста стъпки в развитието на тази тема. Има резолюция 2020, която ограничава нивото на сяра в горивата, което корабите ползват, докато са на кей, като това намалява замърсяването“, отбеляза Станойков.
На въпрос има ли бъдеще водородът в корабоплаването, той отговори, че трябва да се съобразяваме с позицията си в Черно море и видовете кораби, които идват.
„Предвид спадналия интерес заради геополитическата обстановка и намаляването на товарооборота, някои екологични изисквания биха утежнили корабособствените и довели до допълнителен отлив на стоки“, подчерта той.